СЕБЕОТРЍЧАМ СЕ, -аш се, несв.; себеотрекà се, себеотречèш се, мин. св. себеотрèкох се, прич. мин. св. деят. себеотрèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. Книж. Самоотричам се (в 1 и 4 знач.); самопожертвам се, себепожертвам се. Пукотът на черешовите топове стресва турските орди и доказва, че местните хора са не само майстори дюлгери, но и герои, себеотрекли се в името на великата идея „Свобода или смърт“. Д, 2015, бр. 105, 11. Тя [леди Хънтингтън] повече предаде себе си на Господа и реши да посвети всичко, що имаше, на неговото дело. Тя се себеотричаше, за да има възможност да струва повече добро. ХС, 1912, бр. 2, 24.


Източник: Речник на българския език (онлайн)